Апокрифи на духовната константа...
Георги Н. Николов за поетичната книга на Наталия Недялкова „В навечерието на 31 февруари”.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Георги Н. Николов за поетичната книга на Наталия Недялкова „В навечерието на 31 февруари”.
Георги Н. Николов за поетичната книга на Надя Попова „Азбука за слепи“.
Когато животът ми се преобърна като ръкавица, захвърлена след зимата, нищо видимо не се случи; просто изведнъж станах добра към околните...
Той какъв ми е? Брат, сътрапезник, любим? Мисълта съживи, хоризонта извая. Друго нямам какво пред съда да призная.
Колкото пъти погледна нагоре – той проветрява. Винаги е отворено само едното крило на прозореца. Може би проветрява след гости...
Ето го човека – в натежалата от плод градина с прабиблейската си половинка; всеки е зает с посилното, определено свише...
Да се оплаквам от самотност? Смешно е – сред тази полудяла Ниагара от гласове ту ясни, ту размесени, от толкова лица – като на гара.
Владимир Шумелов за прозата на Светла Андреева, по повод деветата й белетристична книга „Виденията на госпожа Роза“.
От един приятел бях чула за едно село, което се казва Бумалча, жителите на което го напускат за един ден. Оставят цялата си покъщнина и никога не се завръщат. Оттогава и досега никой нищо не знае за за тях, а злокобни…
Това е моят живот. Още от момента, в който се родих, смъртта стоеше точно срещу мен, гледаше ме право в очите, усмихвайки се, готова веднага да ме грабне. „Ела с мен, животът ти ще бъде невероятно труден.“
Той беше невероятно добър в продаването на тази илюзия. Правеше го непрекъснато и навсякъде и на всеки. Успяваше да накара почти всички да повярват в илюзията. Всеки поглед, всяка усмивка бяха като обещание...
Банко откровено се възхищаваше на тази жена. Подари й буквата “А”! По право й прилягаше първата буква от азбуката, защото така бе започнал да кодира интересните жени – само с буква, а тази беше най-интересната...