За вярата и любовта в поезията на Светлана Чиглайска
Ваньо Вълчев за поетичната книга на Светлана Чиглайска “Без вяра любовта е само дума”, споделено от редактора.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Ваньо Вълчев за поетичната книга на Светлана Чиглайска “Без вяра любовта е само дума”, споделено от редактора.
Когато страстно вятърът погали бедрата ми с ръцете си въздушни и пулсът ми в неравни интервали по дланите ми любовта разпръсне...
Град на живи легенди и безсмъртни слова, дишащ в собствен магично-пленителен ритъм, романтични алеи, потопени в една синьо-алена вечност... Мога да я изпитам...
Търкулнали се шумно в коридора, се разпиляха мисли – черни перли, изтръпнали ръцете от умора, се разтопиха сякаш. А латерна...
Можеш ли (само за малко) в нас да повярваш, но истински... Има ли чувства останали под тишината на листите...
Ах, колко съм се смяла с глас преди! Любов от първи поглед? Няма начин! А малко вяра никак не вреди... Сега не мога даже да заплача.
Като творец на любовта обичаш истински една жена. С допир галиш всички сетива и пренасяш ме в любовен свят на крила – мен и моята душа.
От вълна бяла и още шарена, черга изтъках, вплитах от земята, нашата пръст, още и от есента и шума на легендите. Чергата постлах, та да стигна по нея до своите корени.
Зоро ле, мале зорице, де си се скрила сестрице? Зайди у мене у сърце, лек на душа си ми слънце...
Не ще да крее в тъмницата пак! Гръб подпряла в рушащ се зид, че ридае земята й, търсеща как, да изправи народ от немотия превит...
Пъстрошарено вдъхновение ти мое, изпълнено с неземни цветове. Любимото ми Слънце е в лицето твое, настроение на чуруликащо врабче – в сърцето зигзагът не намира място...
Сърцето... грижи го! То има нужда от ежедневна грижа – да го отглеждаш в ръцете, които работят, творят, прегръщат...