Коя съм

Коя съм

Коя съм... къде съм...
все още се търся.
Откривам се в грозд от дива лоза.
В счупена мида, в пяна от прилив.
В чезнеща в пясък самотна следа.

В скършено цвете все още ухайно.
В потната грива на буен жребец.
В сладост тръпчива на вино омайно.
В песен прощална на влюбен щурец.

В лятната локва небето събрала.
В бавния пулс
на траверси след влак.
В скъсана струна – стон на китара.
В бледото було на нощния хлад.

Аз съм! Тук съм! Намерих компас!
След залеза –
пурпурен изгрев съм аз!