Някой би запитал: “Защо изумрудена?” Ще отговоря веднага – с втъканите в стиховете й мъдрост и копнеж за щастие, за любов и емоционална взаимност изумрудът с магичните си качества сякаш най-точно отразява творчеството на Джина...
Генералните прогнози не ми се нравят,
не са времена за разходка приятни, ни да се наслаждава човек
на чистия цвят на небето, да чакаш
звездите и локвите да ти говорят...
До малкото охлювче седнала ще остана,
на слънцето искам, на дъждовете да се оставя. Нека те
ми говорят. Недвижна ще бъда. Камъкът
нека ми пее. Взривовете му аз ще слушам...
Не умея да изразя може би, равностоенето,
ни стъписването, ни отчуждението. В оранжерията
времето зашеметява персонала и производството.
Жива да продължава дори за тревата не е лесна работа...
