Бързам да уточня, че заглавието над тези кратки редове е заимствано от новата книга на Кольо Колев “Караулът на времето” – втора в неговия творчески път след “Бунтът на пясъчните хора”. Стиховете в трите взаимно допълващи се части на сборника – “Свидетели на дъжда”, “Ние сега” и “Последната педя”, напомнят изповеден полифоничен химн. В словесната дълбочина на който се ражда за страдание, градивна същност и полет в бъдното съвременният човек...
Новата поетична книга на Гергина Дворецка (“Лирични сезони, стихове от младостта до днес”, Фондация “Европа и светът”, 2024 г.) още с паратекста си подсказва на читателя, че в нея са включени избрани нейни стихотворения, които имат амбицията да представят личното й битие като “огледало” и на много нейни братя и сестри с подобна съдба.
“Обичам, както мога”, възкликва Малинка Цветкова в новата си поетична книга “Любов на глътки”. И с искреност и топлина разтваря за света дверите към своя вътрешен хоризонт. Трептящ с цветовете на дъгата над безброя на людете, търсещи себе си в магията на интимността...
Заглавните думи са взети от новата книга на Матей Марков – Ебори „Стихословия“ (2024). И веднага ще я оприлича на лирично цвете, тихо появило се в браздите на противоречивата ни литературна угар за радост на читателите..
Изминаха осемдесет години от ранната смърт на поета Кръстю Борисов (28.ХI.1925 – 20.ХI1.1944) от град Дебелец, Великотърновско. Днес той, както редица още родни творци, отишли си съвсем млади, е почти непознат. И той, като част от тях, е отнесен от Жълтата гостенка. И той се “радва” на следсмъртна тънка книжчица...
