Поезия

Сто години самота

Надя Попова 28 юни 2025

Сто години самота

Когато животът ми се преобърна
като ръкавица, захвърлена след зимата,
нищо видимо не се случи;
просто изведнъж
станах добра към околните,
небрежна към римата,
благодарна на въздуха,
снизходителна – към един мъж.
Дотогава не съм се познавала. И бих се изсмяла,
ако някой ми кажеше,
че и в ада имало черква,
че ще коленича в нея смирено пред чуждата радост,
дори когато тя мен самата зачерква...

Зная: съмва сега на другия край на Екватора.
Чувствам в тъмното даже: вълните са нежносини.
Слушам пак новини –
за посоката нощна на вятъра
“на днешния ден през последните сто години”.

И макар че отново с болен пулс изгрева ще дочакам,
как да кажа на някого:
“Светлината – и тя е временна...”
А връхлита нощта. Неотвратима като влака,
под който
се хвърли
Каренина.

 

За автора

Надя Попова

Надя Попова е родена на 1 май 1952 г. в гр. София. Завършва Литературния институт “Максим Горки” в Москва. Близо три десетилетия я свързват с Българското национално радио (редакция “Култура” на програма “Христо Ботев”). Като радиожурналист през тези години е…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.