“Aut inveniam viam, aut faciam – Или ще намеря пътя, или ще прокарам път...” Тази латинска сентенция все по-отчетливо пулсираше в съзнанието ми, докато прелиствах новия роман на Банко Банков “Мъж от идващи дни”...
Живеем в “електронни“ дни, когато с едно натискане на копчето можем да се свържем и с най-далечната точка на света. Така пътеписният жанр в литературата е подложен на сериозна конкуренция и само описанието на видяното далеч не е достатъчно на читателя...
Душата е най-мистериозната, бих казала дори непознаваема част от човешката идентичност, която свързва къс материя с духовно дихание, за да ги обедини в един субект. Според Густав Юнг тя не съвпада с целокупността на психичните функции, защото притежава както съдържание, принадлежащо на субекта, така и на света на духовното...
Казват, че сонетът е елитарен тип стихотворение, може би защото принадлежи към така наречените “твърди”, постоянни стихотворни форми. Неслучайно Никола Боало твърди, че “един сонет без грешка струва колкото цяла поема”.
“Такъв човек“, “Вечерен плач“ и “Фата Моргана“ са трите тематични, взаимно допълващи се части в новата книга на Боян Ангелов “Мълком“. Три постамента на ярка монологична изповедност, върху които авторът съгражда и сега хуманните си прозрения – дар за разноликото ни, задъхано съвремие.
Тая история се случи в Родопите по средата на турския пашалък. Тя обаче можеше да се случи къде ли не из широкия бял свят, когато роднините на младите го гледат през пробити в средата пендари наместо с очи...
