Поезия

География

Надя Попова 28 юни 2025

География

Да се оплаквам от самотност?
Смешно е –
сред тази полудяла Ниагара
от гласове ту ясни, ту размесени,
от толкова лица – като на гара.

Да чакам думи някакви нечувани
сред пирамидите от вечни книги
и в делничния прах да търся чудото
на златоносните прашинки?.. Стига!

С годините все повече разбирам,
че няма личността ми истинско значение
за друг, освен за моите родители
и двете същества,
от мен родени.

Единствено във тях съм недокосната
от разочарования и рани,
те ме обичат безпричинно, просто.
Останалите – вещо са ме хранили

с метафори, хиперболи, сюжети –
литературна блудкава попара –
и все отнякъде назаем взети,
и винаги с един финал – Сахара.

О, как познавам тази география!
Но пак през равнодушните й пясъци
поемам; не измамена – примамвана
от досега несрещнати оазиси.

И само в тебе вярвам, споделеност,
във твоите обятия разтворени,
когато ме зовеш
при теб да слезна
с ръце безбройни от стъбла и корени.

 

За автора

Надя Попова

Надя Попова е родена на 1 май 1952 г. в гр. София. Завършва Литературния институт “Максим Горки” в Москва. Близо три десетилетия я свързват с Българското национално радио (редакция “Култура” на програма “Христо Ботев”). Като радиожурналист през тези години е…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.