Предели
В Ута – Америка – и къде ли не – мормоните – и кой ли не – се силят да напъхат човечеството в една виртуална информационна банка.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
В Ута – Америка – и къде ли не – мормоните – и кой ли не – се силят да напъхат човечеството в една виртуална информационна банка.
Космическо разстояние от два метра дели ни от самите себе си. Ужасени думи на нежност покълват от време на време в смаляващата се реалност...
Генералните прогнози не ми се нравят, не са времена за разходка приятни, ни да се наслаждава човек на чистия цвят на небето, да чакаш звездите и локвите да ти говорят...
Разцъфват напролет на моята улица, тъй далечна, липите. Смут предизвикват във въздуха. Хиляди и хиляди летящи наномашини, упойващи хаоса и безсънието.
До малкото охлювче седнала ще остана, на слънцето искам, на дъждовете да се оставя. Нека те ми говорят. Недвижна ще бъда. Камъкът нека ми пее. Взривовете му аз ще слушам...
Органичният живот изглежда е нещо като крайното напрежение на материята, непосилното й очакване на проблясъка, който е тук и не идва никога.
Не умея да изразя може би, равностоенето, ни стъписването, ни отчуждението. В оранжерията времето зашеметява персонала и производството. Жива да продължава дори за тревата не е лесна работа...
Бях тук, с непознатото пренебрегвано, поглед впримчен в хоризонта хамелеон и неясния израз на далечни минало, настояще, бъдеще...
Лалка Павлова за книгата на Захарий Стоянов – „Васил Левски, Дяконът, черти от живота му” (издание на „Централна източнорумелийска печатница на Едуар Дионне”, Пловдив, 1883 г.). Публикацията е по повод 175 години от…
Нерадостни размисли в навечерието на годишнината от един тъжен, но светъл за нашата история ден.
И е толкова тихо в градината, устни Юдови, чувам, да никнат. Всички други кумири са сринати. Боже мой, позволи, да съм никой.
Защо ли ме повика този град с три паметника в парка и бирария, където много чувства проиграх, нахален и безумен като варварин.