Монолог

Монолог

Можеш ли (само за малко)
в нас да повярваш, но истински...
Има ли чувства останали
под тишината на листите,

скрити от плахия молив,
вечно копнеещ за искреност...
Искам, но вече не мога
в теб да повярвам наистина.

Искам, но вече не мога,
в нас да повярвам наистина –
гасне денят в моя поглед,
сякаш за други измислен е...

Спъвам се в рими сразени,
ритъмът (твоят) притиска ме.
Можеш ли (Имаш ли време?)
в мен да повярваш, но истински...