2 книги 20 публикации

Светлана Чиглайска

Светлана Чиглайска (Светлана Стефанова Делчева) е родена на 14 февруари 1988 г. в гр. Бургас.

От ученическите години обича поезията, повлияна от най-добрите образци на изящната словесност. Участва в литературни форуми, където нейното творчество не остава незабелязано. Като ученичка е отличена с първо място в конкурс за поезия на тема “Есен” и второ място в конкурс “Бъдеще за България”.

През 1999 г., шестокласничка, Светлана Чиглайска сътворява текста на химна на ОУ “Св. Княз Борис I”, музиката е на Елза Паносян, а песента и до днес е химн на училището. 

В по-ранна възраст поезията е нейният начин да изрази емоциите си, дори да се скрие от реалността. Днес тя е търсеният път към себепознание. Светлана определя творчеството си като мост между реалността и духовната същност. Вярва, че всеки читател ще открие “своето” стихотворение, което ще го накара да се почувства “уютно”, да усети разбиране и споделеност, дори да открие самия себе си.

Дебютира в поезията с “Осмели се да чувстваш” (2023 г.), отличена с националната литературна награда “Еквалибриум” на издателство “Либра Скорп”. Съчетание на образи и чувства, от по детски наивни до творчески зрели и осъзнати представи за света около нас. И в тях неизменно, като в отражение проблясва светът, истинският свят на Светлана Чиглайска. “Без вяра любовта е само дума” (2025 г.) е втората й поетична книга.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Безпаметна нощ

Когато страстно вятърът погали бедрата ми с ръцете си въздушни и пулсът ми в неравни интервали по дланите ми любовта разпръсне...

Поезия

Бряг на любовта

Град на живи легенди и безсмъртни слова, дишащ в собствен магично-пленителен ритъм, романтични алеи, потопени в една синьо-алена вечност... Мога да я изпитам...

Поезия

Заглушен импулс

Търкулнали се шумно в коридора, се разпиляха мисли – черни перли, изтръпнали ръцете от умора, се разтопиха сякаш. А латерна...

Поезия

Монолог

Можеш ли (само за малко) в нас да повярваш, но истински... Има ли чувства останали под тишината на листите...

Поезия

Une fois

Ах, колко съм се смяла с глас преди! Любов от първи поглед? Няма начин! А малко вяра никак не вреди... Сега не мога даже да заплача.

Разкази

Его

Брегът гали нозете ми с безбройните песъчинки, обгърнати в златист блясък, отдаващ топлината на любовен трепет с всяка моя стъпка. Морето ме посреща сънено, нежно се залюлява под първите слънчеви лъчи и търси очите ми…

Всички публикации

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.