Душата ми се свлича

* * *

За кой ли път душата ми се свлича
в краката ти – покорна, уморена,
отхвърлена от теб и унизена,
тя на нещастна скитница прилича...
(А бях красиво, истинско момиче.)

Дали е сън? Усещам, че умирам
и искам този сън да е последен.
Объркана от твоя поглед леден
не вярвам в нищо, нищо не разбирам.
(Парченцата от себе си събирам...)

Прозрачен свят, а там – прозрачни хора.
Не виждам ясно – бледи силуети
и пътища от Дявола проклети.
Превръщаш всичко в болка и умора.
(Аз вече нямам сили да се боря...)