Люлякови приказки

Люлякови приказки

... ето, не отвърна бог очите си от нас,
и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота,
щом в безначалната вселена плува любовта,
избягала от мрежата на клетата ни участ?
И те питам още, каква ли е нощта без мен,
очите ти... дълбоко ли във някоя се влюбват,
защото, старите ни мигове до мен нощуват
изтомени, изтомени от пролетния тлен?
А може би пред теб трепери секундантът –
сърцето ти отвън е жив свидетел на дуела
между разумът и мен – но провиква се – ела!,
защото в пулсовете скрит му е талантът,
оставящ пет зефирни думи на езика ти
та когато ги чета, като люляци разпукват,
но до следващото утро ухание изгубват –
и ми праща други... люлякови приказки.
Ето... не отвърна бог очите си от нас –
живи сме, а ни делят пространство и луни –
от екрана ме целуват плътните ти устни,
а любовта ни плува из всемирния атлас.