Валентина Цветанова
Валентина Цветанова е родена на 9 май 1964 година в град Плевен. Възпитаник на гимназиите “Анастасия Димитрова” и “Стоян Заимов” в родния си град.
От 2003 година живее в гр. Тарагона, област Каталуния, Испания. Работи в частно имение.
Започва да пише поезия от 2016 година. Част от творчество й е представяно в три български антологии, както и в турското списание за култура “Гюверджинка”. Във виртуалното пространство (Фейсбук) е позната и с псевдонима Тина-Валентина.
Няма издадена самостоятелна поетична книга.
Публикации от автора
Приказка за моето време
Сама, като лодка с ръждясала котва ме люшкат водите сиво оловни. За мен морето е бъдеща локва. За вас е курорт и летни купони... Но ето; сезонът изгубил е битка, какво да се прави – природен закон и небитието го тегли с…
Под лунния сплит
Родно небе, искрометни звезди над старата къща. Към натежала лоза вятър плува скришом по гръб, а Луната ме пита: Тини, пак ли на сън се завръщаш? Не – отговарям й аз – този сън е реален – без скръб!
Бастет – котката на съседа
... и преди да се усмихне трънестият нар, тя стъпваше по покрива на забравения склад. зимата да прихне – все без господар се носи в нощта като йонийски лад.
На словото във храма
... а Пегасът мой пръхти, земята рие със копито. Но, ти... не го съди! Не, не е от конете тихи! Галопира все напред. Нравът му е лют, и когато най е блед – пред конете бити, последни сили впряга – стига пръв Всемира.
До стената на плача
Докато вретеното ми още преприда тънката нишка живот, аз се решавам на всичко и тръгвам към Божия гроб с други – досущ като мен с угнетени...
Коя лечебна песен да запея?
Коя лечебна песен да запея, болна ми Българийо, какъв курбан да дам на боговете, за да оцелееш...
Коментари
Добави коментар