На словото във храма

На словото във храма

... а Пегасът мой пръхти, земята рие със копито.
Но, ти... не го съди! Не, не е от конете тихи!
Галопира все напред. Нравът му е лют, и
когато най е блед – пред конете бити,
последни сили впряга – стига пръв Всемира.
Морен , с грива бяла той на облак се опира –
пише скритите си мисли, рие пак с копито,
готов за свойте битки, а в окото му набито
словоредът ваш се отразява, БУДИТЕЛИ честити –
неподлежащи на забрава скромни и велики!
И се презимява тихо, тихо в стаята ми неголяма,
а аз под крилото му извито съм на словото във храма!