Обреченост

Обреченост

Скъпи човече,
ти, който четеш тези мои брътвежи,
позволявай си по-честичко да мечтаеш,
колкото и да ти изглежда безнадежден,
Животът в твоето тяло ти е даден назаем –
плащаш си сметките с лихвите,
с болките
и често пъти оставаш на минус,
тогава готов си да превъзмогнеш
обидите,
грешките си от миналото
и да се вкопчиш във шанса последен,
и да надскочиш свойте възможности...
Ти си Човекът жив и потребен,
който усърдно пожертва си кожата,
за да спаси от самолюбие себе си
и да помогне сам на околните
в дни на война,
на природни бедствия,
в дни и години на масови болести.
Ако остане време
да се сбогуваме,
ще ти благодаря,
ще ти целуна ръката
и ще видя как твойте обувки
оставил си долу – тук на земята.
А с крилете на своята бяла риза
издигаш се Ти все по-нагоре...
Но моля те, слизай,
понякога слизай
да вдъхнеш кураж на земните хора!