Дежа вю

Дежа вю

Грешен завой... И пак се озовавам
на пътища околни и трънливи,
пропасти зейнали преодолявам,
изгубвам се сред плевелите диви,

заплитат се в косите ми, боли ме.
Отскубвам се... и тъмно е... и тичам...
А мракът сякаш вика ме по име.
Във вените потича страх... Отричам!

Отричам, че зове ме тъмнината.
Отказвам нейна пленница да бъда,
до сетен дъх ще търся светлината –
всяка друга реалност е заблуда.

Събудено от глас на самодива
доброто в мен облича ме във вяра,
откривам път, облян в надежди живи...
Не спя или сънят ми се повтаря...