Заглушен импулс

Заглушен импулс

Търкулнали се шумно в коридора,
се разпиляха мисли – черни перли,
изтръпнали ръцете от умора,
се разтопиха сякаш. А латерна

със писъци – не с ритъм мелодичен
изпълни ме в притихналата стая –
уплаших се до смърт... Инстинкт първичен
отвлече ме от полета към рая

и спусна ме на пода, полужива...
Проблясваха разпръснатите мисли,
с треперещи зеници ги попивах
и спомена – горящ тефтер, разлистих.

Почувствах го – със страхове зачеркнат
стихът ми промълвен със сухи устни
и със затворени очи погледнах
мига, от паметта ми скрит изкусно.

И хаос студен, и болка, и разруха
нахлуха във ума ми буреносно...
О, сън да бе – но не, когато чух я
да стене, задушена от въпроси,

душата ми, към мен обезверена...
Сгрешила съм импулсите да крия.
Животът не е театрална сцена
и задкулисни, в ролята сме ние...