На чужд гръб качен

* * *

На чужд гръб качен – не стигаш далече.
Той, другият, спъва се, пада и става,
а ти се търкулваш надолу, човече,
по чуждия път – без заслуги и слава.

Ти нямаш пред себе си цел и посока.
И те бяха чужди, но не разбираш...
Разяжда те завист отровна, жестока
и бавно затъваш... Изчезваш... Прозираш...

Потъваш в калта и с ръцете си черни
опитваш отчаяно друг да събориш,
но няма да можеш, човече неверни –
тежи съвестта ти, пропита от корист.