Съзнание

Съзнание

Трептя на място. Времето пулсира
във всяка моя клетка, но статично,
не прави ход напред, но и не спира,
сякаш съм в сфера... Аз съм, но различна.

Вселена паралелна, прозаична,
обсебила е земното ми тяло.
Не дишам, а съм жива... Нелогично.
Сърцето си не чувствам. То е спряло.

И само мисълта ми ме събира
в средата на безвремието бяло,
в загадъчна безкрайност се намирам,
в различен свят, но мое огледало.