Изящна статуетка на жена

* * *

Изящна статуетка на жена,
самотна стая, скръб в стените вплита
и в две студени стъклени очи
изгарящи въпросите отлитат.

Тютюнев дим – отровна суета
и счупено парче от огледало,
сърце от камък – мраморно лице,
замръзнал миг и мисли в черно-бяло.

Така изглежда моят свят сега –
копнежите, на стъклен прах разбити.
Изгубени в морето от тъга
сълзите ми във залива са скрити.