Цветята на Мона
Когато болестта дойде, не заобиколи малкото село, закътано в планината, която сякаш го бе прегърнала в пазвата си. Скоро църковното клепало възвести смъртта на кръчмаря и страх натисна селските къщи. Те превиха…
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Когато болестта дойде, не заобиколи малкото село, закътано в планината, която сякаш го бе прегърнала в пазвата си. Скоро църковното клепало възвести смъртта на кръчмаря и страх натисна селските къщи. Те превиха…
Когато я удари за първи път, Дора си помисли, че е случайност. Толкова много го обичаше, че преглътна обидата, синините се скриха за няколко дни и животът им се върна в обичайните релси. Вторият път я завари…
Когато се прибрах, заварих два пресни гроба. Майка ми и баща ми не ме дочакаха. Стоях пред черната пръст, ровех с пръсти и исках да заплача, но вътре в мен бе празно като в църковна камбанария, където отекваше…
Премина дъхавото лято, дните нажежени до червено, отмина врявата по плажове, неспирната всеобща глъчка.
Днес казах ли ти колко те обичам? Разбуждам се, а ти си мойта първа мисъл. Пробужда се дълбоката ми нежност и обещава денят да е ефирен.
Напълно безцелно се шляя, неуместно цветно петно, сивия въздух изпълва се в топлия следобед с любов.
Нарисувай ми вятър, майски ягодов дъх, вместо мак във полето цветен полъх бъди.
Най-дългите дни от годината прииждат с горещи целувки, прегръща ме трепетно вятърът, докосва тихо с галещи пръсти.
Лалка Павлова за поетичната книга на Кирил Кадийски „Изгнаник на земята” (ИК „Колибри”, 2024 г.).
Лалка Павлова за поетичната книга на Петранка Божкова „Сега ми трябва глътка светлина” (изд. „Български писател”, 2023 г.).
Като житен клас, от поникването му през цъфтежа до жътвата, душата се усмихва на слънцето и на небето.
Като лозови капки погали лицето ми твоят поглед. А говорихме, между другото, за времето...