Поезия

Което няма име

Изабел Марина 15 март 2025

Което няма име

Помни:
ти си това, което се лее,
което не успява да се изрече,
което пипнешком се търси,
което за миг се добавя
и веднага се губи отново.

Ти си това, което няма име,
това вътрешно безпокойство,
това желание да умреш,
за да не страдаш,
а също и неосъзнатата радост,
която кой да е ден те облива,
радостта да познаеш друг човек,
върховната привилегия.

Ти си това, което не успяваш да наблюдаваш,
тази статуя на глинен пиедестал,
тази трагикомична кукла
която търси на кого да прилича,
и намира в страниците на други
спомен и утеха.

Си,
което няма име,
което е забягнало вече
към своето несъвършено небе.

------------
Превод от испански Живка Балтаджиева
------------

За автора

Изабел Марина

Изабел Марина (Isabel Marina) е родена през 1968 г. в град Авилес, Княжество Астурия, Испания. Журналист. Ръководи от 2019 г. списанието за поезия “Итака”, коeто се печата в Астурия и се разпространява в цяла Испания. Създател и водещ на програмата за…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.