Е-списание

Книгата “Бай Ганьо” е написана от Алеко Константинов в последните години на ХІХ век и отразява вярно социалната действителност в България в последните десетилетия на века. Тя не би могла да се роди нито по-рано, нито по-късно, защото е художествен образ на нравите от това време...

Алеко Константинов е майстор на фейлетонния жанр и това е най-добрата изява на сатиричния му талант. По време на следването си в Русия той изучава руската класическа литература и понася силното въздействие на творчеството на Гогол. В България фейлетонистът се натъква на богат фактически материал от обществената действителност, която той изобличава или със злъчен хумор, или с остър сарказъм, или с добродушен смях.

Повече от сто години след създаването си романът “Под игото” звучи със същата актуалност и жизненост. Една творба, която отразява вярно съдбините на народа, не може да остане в забвение. Нещо повече, преведена на 28 езика, тя разказва за България и българите чрез думите на Иван Вазов на целия свят. Литературната критика отдавна е надхвърлила 400-те страници на романа и въпреки че в различните епохи го тълкува превратно, запазва най-топли думи за това съкровено българско произведение.

Личността на Ботевия литературен герой е свързана с народа, с неговата борба за свобода, поради което има близост между отделния човек и общността. Дори можем да твърдим, че човекът на Ботев принадлежи на своя народ и ако има само една дума, с която може да се характеризира Ботевата поезия, това е борба. Борческото начало, силно и убедително, присъства в творбите, то носи мисията на автора, че само с борба ще се извоюва свободата на този народ.