Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Рецензии
Рецензии

По стъпките на Петя Дубарова

Човек се ражда на този свят, за да направи нещо голямо и красиво. Ражда се на този свят, за да спечели, но също и да загуби. Целта на настоящата статия е да разкрие възможностите за пробуждане на творческото начало на…

Рецензии
Рецензии

Петя Дубарова и “прокълнатите” поети

Интуитивната и рационалистична енергия на това изследване търси разгадаването на парадоксалния ефект от двуборството между светлия лирически аз и тъмния му, декадентски двойник в поезията на Петя Дубарова. На тази…

Рецензии
Рецензии

Творчеството на Петя Дубарова в учебната литература за деца и юноши

В ерата на дигиталните книги, в епохата на филмираните класически сюжети, във времето на старателно копираните критически материали и присвояване на авторските им открития, все още има литературни феномени, които не…

Разкази

Anathma Alone

"Анатма Сам" на английски език (превод на английски: Ваня Горенко)

Киро Дженков сред приятели в Клуба на дейците на културата, Бургас, октомври 2005 г.
Ревюта

Песента на пещерите – химн на откровение, невъзможна любов и човеколюбие в творчеството на Киро Дженков

Каменоделецът и самодивата – благодеяние-съживяване на историческата и фолклорната памет. Езическа и християнска символика в смисловите измерения на сътворението.

Ревюта

За "Колобърът"

Сред дебютните прояви на съвременната българска проза книгата на Динко Динков “Колобърът” демонстрира неподражаема зрялост и умъдреност, която противостои на повсеместното овулгаряване и скандализиране на литературата…

Разкази

Тайна

Къпех се в реката. Когато влизах, гърдите ми се полюшваха сънено, но после водата изопна и жили, и скули, и вени. Излизайки на брега, видях момче. Разбрах, че ме е гледало. И сега ме гледаше, някак настойчиво, особено…

Разкази

Слънчогледи

Слънчогледите бяха поотраснали. Те се смееха, люшкаха, дърпаха млади стебла нагоре, гледаха слънцето. И как не ослепяваха? Та то бе така голямо и светло! Защо? Защо? Той беше най-малък от всички. Губеше се сред другите…

Поезия

Да съм слънчево момиче

Да литне между хората щастливи, за себе си и мен да им разказва и аз ще бъда жива, вечно жива, защото мойто слънце няма да залязва.