Премълчаване на стари сънища

Премълчаване на стари сънища

В налюбено мълчание
превръща се нощта
и Обич и желание
във моята ръка,
преплетени, унасят се в жадувана игра –
игра на светлини, на изгреви по здрач;
вълшебна топлина,
изкусен е шивач
на дреха от копнежи,
от мечти и смях,
наметната небрежно
върху предишен страх...

Откривам тайна портичка, зад синкавия дим,
като завеса спусната – от шегобиец – мим,
не казва нито дума, но прави таен знак,
усмихва се, наужким, подгънал тъжно крак;
разтваря плахо длани и вместо гълъб бял,
от тях излита ангел – блести тъй засиял,
а в шепата му, скътани – мечтите ми най-скъпи,
след залеза на дните ми в нов изгрев ще напъпят...

Събудено Човечество,
към първата Любов
ще прави плахи стъпчици,
но аз ще съм готов
да влезе Тя във мен, дори да съм без дъх;
ще стъпвам по килим – от оня чуден мъх,
и тихо ще застена – ранен и разпилян,
след безпощадна битка за всеки светъл блян...

А тя е цяр вълшебен – най-първата Любов
и винаги се връща като последен зов;
усмихва се наяве, защото знае как,
присяда пак до мен, подгъва смешно крак;
усмихва се наужким на оня смешен мим
и после чезне тиха сред синкавия дим...

Вълшебна топлина,
изкусен е шивач
на дреха от копнежи,
от мечти и смях,
наметнала небрежно
палто от звезден прах.
И Обич и желание,
във моята ръка,
преплетени, унасят се в жадувана игра...