Три дена и три нощи

Три дена и три нощи

Изгладняла мечка нахлу в кошарата и издави всички овце. Отвлече само една. Хората не проумяха тази жестокост. Решиха, че убива за удоволствие и я осъдиха на смърт. Честта да изпълни присъдата се падна на вожда, но с цената на неговия живот. Изподран и разкъсан, увит в овчи кожи, лежеше безмълвен до огъня и посрещаше геройски своята кончина. Знахарят бдеше над него. Чистеше гноясалите му рани с морска вода и ги налагаше с водорасли. Болеше го, ала не се оплака нито веднъж. Отиваше си гордо – както си отиват онези, които презират смъртта.

Беше късна есен. Туровете бранеха биволиците си, биейки се до смърт за правото на поколение. Оглушали от любовен рев и изтощени от битки, ставаха непредпазливи. Това беше единственото време, когато можеше да бъдат убити. Старейшините решиха: този, който повали тур с огромни рога, той ще води племето.

Ловците се втурнаха в гората. Сред тях – и двамата синове на вожда. Възрастният се уповаваше на хитростта. Изкопа дълбок трап, покри го с клони и шума и разхвърля наоколо изпражнения от разгонена юница. Надяваше се тур да падне в трапа, привлечен от миризмата.

Младият разчиташе на храбростта. Спотаен в клоните на вековен дъб, дебнеше огромен тур под себе си, който, след любовните си похождения, се отбиваше тук да почива. Турът изрева самодоволно и разтресе дървото. Храбрецът се хвърли връз него, вкопчи се във врата му и го фрасна с боздуган по главата. Звярът изригна! Момъкът му заби още по-силен удар между рогата. Звярът се наведе рязко и дръзкият син на вожда се свлече на земята, превъртя се и с все сили го удари между очите. Турът се олюля, краката му се подгънаха и той се свлече безжизнен. Гласът на победителя проехтя в гората:

– Аааа!...

Ловците тутакси дотърчаха и заподскачаха от възторг. Младият син отсече рогата на тура, нарами ги и хукна да ги покаже на своята избраница. Тя беше стройна като ела и неимоверно красива. Златистата й коса се спускаше върху гърдите й. Очите й отразяваха безкрайното синьо небе. Устните й ухаеха на череши. Зъбите й блестяха като броеница от перли. Щом го съзря, на лицето й грейна усмивка, способна да спре дъха и на боговете. Той я вдигна на рамене и я понесе към шатрата на баща си, наедно с трофея. Там юнакът положи рогата пред него. Смъртникът ги огледа с възхита, вдигна ги над главата си и застина, сияещ от щастие. Искаше да го запомнят горд и могъщ, а не болен и омърлушен. Когато силите го напуснаха, тежките рога се стовариха върху него и той, удовлетворен, предаде Богу дух.

Премениха мъртвеца в бяла мантия, обсипана със златни пайети. Положиха на главата му златен венец. Надянаха златни гривни връз китките му. Препасаха златен колан на кръста му. Скръстиха в ръцете му златен жезъл и медна брадва – символите на властта. Донесоха копието, ножа и лъка му и положиха до безжизненото му тяло огромните рога. После се разотидоха, за да се накитят за любовните погребални танци. Вярваха, че като изпратят мъртвец с обич, душата му ще намери покой, а племето ще се умножи.

Накладоха буен огън. Хвърлиха в жарта месото на тура. Тъпаните забиха. Разголиха се момите и закършиха игрово снаги. Дивееха обезумели, тайнствено огрени пламъците. Мъжете им се любуваха, готови и те да се втурнат в танца, ала в този сюблимен миг се появи големият син на вожда, с рога на тур. Разбра какво се бе случило и се хвърли връз брата си. Настана безмилостен бой кой да предвожда племето. Докато се опомни, младокът бе повален. Брат му понечи да пререже гърлото му с нож, ала красавицата му го изскубна. Последва битка с ръце. Младият брат, окрилен от своята любима, взимаше връх, ала брат му хвърли шепа пясък в очите му и той ослепя. Хвана младока за врата с две ръце и взе да го души. Ослепеният спря да диша. Зави му се свят и преди да припадне, сграбчи брат си за слабините и стисна с все сила. Той изохка и рухна. Хубавицата отведе своя любим на морския бряг и изплакна очите му.

Старейшините сравниха рогата и обявиха:

– Трофеят на младия брат е по-голям. Той ще е вожд!

Намериха бъдещият си вожд на брега. Понесоха го към бивака, за да го възцарят. Там брат му поиска прошка и той му я даде. За него тази битка не беше за трона, а за неговата любима. Спечели я! Друго не го вълнуваше. Обичаше брат си и заяви, че му отстъпва трона. Всички се удивиха от великодушието му и се смълчаха. Любовният им плам угасна. Знахарят се уплаши, че без любов ще ги сполетят всевъзможни беди и нареди да се изпълни целебното хоро. Разстлаха жаравата от огъня и тъпаните отново забумтяха. До един навлязоха боси в жарта, хванаха се за ръце и се понесоха в хипнотичен транс. Танцуваха, докато ги държаха краката. После се прибраха унили в колибите и намазаха ходилата си със заешка мас.

Само младият брат беше щастлив. Той отведе красавицата в постелята си и й се любува три дена и три нощи. На следващото лято им се родиха близнаци – бъдещи като баща си – безстрашни ловци.