Няколко атома любов

Ние сме непрекъснато обновяващ се арсенал от Любов, който тихо се натрупва дълбоко в сърцата ни. Измисляме си скривалища за душите си, за да се предпазим от ядрената зима на отчуждението и завистта. Симулираме неприятелска атака, за да угодим на егото си, заспивайки с мисълта, че сме готови да се браним от всяко докоснало се до нас зло.

Всъщност, броячът отдавна е престанал да отчита истинските стойности на радиация и усещаме заразата едва когато, останали без сили, търсим спасение в Любовта. В тази на близките ни, на хората до нас и дори в очите на отдавна простилия ни враг...

У всеки един дремят толкова много единици Любов, достатъчна да унищожи цялата световна поквара милиони пъти, само с едно трепване на сърцето. Стига да имаме куража да нанесем първи удара с цялата си мощ.

Рано или късно, онова, което Творецът складира търпеливо в свободните кътчета на ума, ще достигне своята критична маса и тогава... Искаме или не, войната срещу мрака ще започне с масиран залп, изстрелян от самите нас и целта ще бъдем НИЕ.

В сблъсъка, породен от критичната маса на собственото ни раздвоено “аз”, ще избухне в Светлина най-жестоката и кратка битка – тази за надмощие между Добро и Зло. Тогава, в този велик миг на самоунищожение или съзидание, броячът ще се включи, за да отброи последните секунди за размисъл. Стъпката вляво, или вдясно, ще се равнява на разстоянието до вечния срам, или на “една голяма крачка за Човечеството”. Всеки избира сам. Сега.

Няколко атома Любов са достатъчни твоята верижна реакция да започне на мига.

Няма по-ярък и величествен взрив от обновлението на една човешка душа. И няма по-плътен мрак от един-единствен миг колебание.

Достатъчни са няколко атома Обич. Тази на хората около Теб. И тази, която ще прибавиш, ако простиш на врага си. И тази, която идва, ако натиснеш червеното копче, за да нанесеш удар по егото си. С цялата мощ на търпеливо трупания арсенал от единици Любов. Останалото е миг.