Е-списание

Докато някои се намират в творчески застой, а други бодро списват розови безсмислици и носталгични спомени, навръх седемдесетата си годишнина Ангел Лазов неуморно продължава да бичува обществените недъзи. Да се надяваме, че заслужената награда от сатириците – плакет “Морски таралежи” няма да блокира остротата на перото му.

“Пътят към ада продължава” на Ангел Лазов събира в себе си разнолики по жанр и стил произведения и предизвикват усмивки и насмешки към реалния живот, негодувание и ясно изразени граждански позиции. Когато за пореден път пренаписваме историята си, пътят към ада на живуркането и физическото ни оцеляване продължава. Заедно с изумлението ни, че се намират сили да се надсмеем над несгодите, парадоксите и язвите на обществото.

Сутрин се събуждам бавно. Два часа след като си отворя очите, все още не съм събудена. Знам къде съм, говоря, мисля свързано. Но още не съм тук. Не че непременно ми се иска сънят да продължи. Просто трудно излизам от него. Понякога ми се струва, че съм била някъде другаде, извън тялото си. Не знам дали душата може да излиза от тялото (не съм сигурна и дали има душа), но от време на време имам чувството, че ми се случва точно това.

Като прашинки, залутани в диплите на битието, са героите на Динко Динков в новата му книга “Уморен”. Персонажите, населяващи краткия разказен сборник, са част от социалната низина у нас. И олицетворяват понятието за малкия човек в литературата ни днес. Неудачници, наркомани, забравени от Бога селски люде...