Изкривено стихотворение

Изкривено стихотворение

Потъвам в свят от равнодушие,
в който, ако паднеш, си излишен.
Затъвам в блато от безчувствие.
А се стремя към светлината!
Но слънцето го заразиха
със свински грип,
с безнадеждност,
с радиация,
с инфлация,
с инфантилност,
с далавери,
с химери,
със стачки,
с мръсни пачки...
Все времето ни е криво –
ако пече, ни е горещо,
вали ли, е студено...
Ето – в локвичка плаче синигер...
А зад пердето
мъж се налива с водка.
Жена му пере
кърпени надежди.
Сметката за тока набъбва.
Телефона го изключиха вчера.
Боже!... Откъде ми хрумна
това изкривено стихотворение?!
Всъщност си спомних
за кривите огледала,
с които си кикотех,
когато бях малка.
Този кикот отекна сега
в моята болна химикалка.

---------------------

Публ. в литературен алманах “Маскарад”, Чикаго-Бургас, 2015.