0 книги 4 публикации

Екатерина Пенчева

Екатерина Пенчева е родена е на 10 май 1965 г. в град Ловеч. Завършила е СА “Д. А. Ценов” – Свищов. Магистър е по финанси. Работила е като журналист.

Първите трепети на влюбено момиче пробуждат перото ѝ. Неин емблематичен образ е любовта, но в творчеството ѝ намират място разнообразни теми и идеи.

Автор е на стихосбирките “Обич” – 1999 г., “Молитва” – 2004 г., “Лунно момче” – 2004 г., “Лирично пречистване” – 2008 г., “И неразумна – благослов” – 2008 г., “Принцеса ли съм?” – 2009 г., “Един следобед, минал без да спре” – 2014 г., както и на книгите “Букет от златна есен” (импресии) – 2006 г. и “Небесен наниз” (акростихове) – 2007 г.

От 2009 г. пише поезия, гатанки, проза и римувана проза за деца.

Носител е на награди от поетични конкурси с местно, национално и международно значение. Нейни творби са публикувани в различни медии – литературни вестници и списания, алманаси и сборници с регионално, национално и международно участие. За последната си книга “Един следобед, минал без да спре” (любовна лирика) е удостоена с наградата на Община Ловеч за принос в областта на културата “Ловешки меч” 2015 г.

Рисува монотипии и камъни. Свири на пиано. Мисли, че поезията е себе разкриване, себе раздаване, всеотдайност, страст, безгранична любов, труд и много повече, което не може да изрази с думи, защото словото се чувства най-добре със сърцето и душата.

Книгите ѝ са лирични откровения, с които докосва приятелите на поезията с нещо чисто и красиво, което буди стиха ѝ. Най-голямата ѝ награда е признанието на читателя. Най-хубавите думи, които е чувала за творчеството ѝ са: “Това е писано за мен.”

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Обичай ме

Обичай ме, когато полудявам от стачки, монополи, безпаричие, реват неистово площадите и прецъфтяват първите кокичета.

Поезия

В минутите на мартенското равноденствие

В минутите на мартенското равноденствие, когато слънцето целуваше луната, нашепваше небето откровение и брулеше земята южен вятър, дъжд пролетен, тъй чакан от капчуците, изсипа Господ от ръкава си.

Поезия

Изкривено стихотворение

Потъвам в свят от равнодушие, в който, ако паднеш, си излишен. Затъвам в блато от безчувствие. А се стремя към светлината!

Поезия

Под дъжда

Под дъжда, без да чакам покана, се разхождах сама из града и си мислех след тази промяна, тоз народец изстрадал как оцеля.

В Меридиан 27

Публикации за автора

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.