Балканска рапсодия

Балканска рапсодия

Не зная кой е кой е крив и кой е прав
в обърканата ни държава,
но зная, че е чист балкански нрав –
от голо риза да се сваля.

Като се юрнаха от изток и от запад –
разпънаха земицата на кръст.
И ни един потурко не въстана
да им покаже средния си пръст.

От всякъде животът ни обрули!
Сега сме клекнали на кръстопът,
продаваме си босите цървули
и лижем на Европата г... ... ът.

--------------

Ярост

Добре: „В началото бе словото.” А после?
Нали и друго имало е след това.
Светът се движи между дни и нощи,
върбите не растат от словеса...
България, небето, знамето, пръстта...
Все туй повтаряме от векове насам.
Един затворен кръг! Но нека те попитам:
каква народност бяха Ева и Адам?
Не сме ли ние грешните чеда,
че божията длан деляхме на парчета?
И Неговият рай изчезна без следа!
Да имаше и няколко небета...
да можехме и тях да поделим –
отдолу и отгоре, с корени корави,
така ще бъдем, може би,
и кръстове във своите държави!
Стига вече спомени хайдушки
и приказки за стари времена!
Аз искам да живея не „наужким”
в Европа, в Космоса, накрай света...
Небето да е мой заветен храм,
на воля да запея и да плача...
„Земя, като една човешка длан!”...
нима за нея нещо знача?
Нека истината в нас се извиси!
Пък ако не – кажи ми „много здраве”!
И ако Господ туй не ми прости,
каквото иска да ме прави!

---------------------

Публ. в литературен алманах “Маскарад”, Чикаго-Бургас, 2015.