Есенен портрет

Есенен портрет

Там – на улицата – до спирката вляво
паднал човек по очи. Диша!
Изумруден дъжд над раменете му завалява,
скупчени хора шумно се възмущават...
Той – човекът е част от портрета –
днес е есенен и умиращ...
Той не се интересува от студа,
от времевата прогноза за месец октомври;
той не се интересува от някакво минало
и с настоящето не се бори;
той не се интересува от реакциите на спешните служби,
от “помагащите” съвести с телефоните...
Диша той.
И Бог е в гърдите му.

А душата му е молитва. И обич.

--------------

Из поетичната книга “Не жена”, издадена през септември 2014 г.