Литературата е отражение на вечността... докосната от интелекта в отредените му от безкрайното време мигове. А поезията можем да оприличим на полет в извисените небесни бездни – ту лазурни от галещите слънчеви лъчи, ту смръщени от хапещата паст на ненужни облаци...
... И са жълти. И лъскави. Същинско злато, двадесет и четири карата. Неслучайно за тях е обществено прието наименованието “съкровищата на бомжите”. Аз затова и минавам всяка сутрин покрай купчинките, да им се налюбувам. Само дето малко трудно си изчиствам после тротинетката. Прибирам се вкъщи и установявам, че ми се е отщяло да обядвам...
“Една книга” е озаглавил своите размисли македонският писател Валентин Нешовски. Под на пръв поглед непретенциозното заглавие се крие произведение, изключително богато по съдържание и обхват на теми, идеи и проблематика...
Монорей само седеше във фотьойла. Той беше втори помощник на Спектър, отговорен за транспортирането на тела, задача която се случваше много рядко. Затова Монорей се радваше, наслаждаваше се и се смееше колкото може, когато внезапно в неговото човекоподобно тяло изникнеше съобщение за спешност. Това означаваше, че е нужен на Спектър и Калеид.
