Поезия

Новият Атлас

Новият Атлас

“Единственото нещо, от което се нуждае
злото, е добрите хора да не правят нищо.”
Едмънд Бърк


Когато светът се задъхва от ярост,
раздираща бясно земната гръд,
когато човешкият род подивял е
и се лута по пътя – без път...
Когато бълва жарава Земята,
примесена с човешката кръв,
когато безумци печалби пресмятат
и в надпревара са кой да е пръв...
Тогава? Ще дойде вълната от хора
и земята ще се нагъне от гняв,
пирамидите от лъжи ще събарят
и пясъчни кули на стария свят.
Кой казва, че злото е вечно на власт,
че е забравена оная, родна Итака?
Раменете гордо изправя Атлас,
повярвал, че Земята отдавна го чака.
Ще сече яростно гнилите клони
на дървото земно, родило живот,
ще просветлява надалеч небосклона
и мъдро ще сочи към бъдното брод.
Преродена, ще засияе Земята
със синята мантия на мирно небе,
ще търчи след облаци щурият вятър –
едно непослушно и волно дете.

 

За автора

Станка Николова

Станка Николова е родена през 1944 г. в с. Ивански, Шуменска област. Завършва българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Работила е в сферата на образованието и културата в гр. Разград. От 2009 г. живее в гр. Пърт, Западна Австралия. Автор е на…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.