Поезия

Адажио

Адажио

Ех, тази музика на Албинони...
В душата ти простенва струна
и сякаш бял прашец се рони
над рози в грейнала градина.
И напоителен дъждец от ноти...
Вали ефирно – шепот нежен –
под него дъх поема си Живота,
че път го чака – път безбрежен...
И знаеш – няма стръмнина, която
духа ти може да прекърши
разстилат се копринени полета
и нейде в хоризонта свършват.
И с диригентска палка пак Съдбата
в душата пластове размества,
разперва птица в теб крилата,
заслушана в небесна меса.

 

За автора

Станка Николова

Станка Николова е родена през 1944 г. в с. Ивански, Шуменска област. Завършва българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Работила е в сферата на образованието и културата в гр. Разград. От 2009 г. живее в гр. Пърт, Западна Австралия. Автор е на…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.