Жена пред огледалото
Просто стой тук, опитай се да се събудиш, ако е възможно, и ако не, няма значение, спи на брега на твоите петдесет и пет години,
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Обичам... До болка обичам!
Георги Н. Николов за поетичната книга на Елка Бърдарова „Когато си далеч от мен...“ (2025 г., Morrisville, North Carolina, USA).
Една жена, която те обича
Една жена... Желае те безумно... Лекува те с Душа и със Сърце... Със мисъл те докосва нежно... И иска да е в твоите ръце...
В съня
Ще те прегърна нежно във съня... И тиха ще съм. Знаеш колко ми е трудно... Аз все бърборя хиляди неща... Дори когато спя... Искам те безумно...
Безтегловност
Нямо кино, картина поредна... Ден намусен, утро в мъгла... Силует без лице и без име... Две ръце и една тишина...
И ме боли...
Не искам да усещам, но усещам... И мамка му! Така боли... Опитвам се, да си втълпя, че грешно... Душата ми във тишина кърви...
Тревогата за настоящето и бъдещето на земята и човечеството в поемата на Кирил Кадийски “Изгнаник на земята”
Лалка Павлова за поетичната книга на Кирил Кадийски „Изгнаник на земята” (ИК „Колибри”, 2024 г.).
Поетична автобиография
От село съм. Там – много отдалече. От Орешник съм, свито под Сакар. А дядо ми във детството ми рече: Осланяй се на своя си дувар!
Дилема
Аз не съм градинарят на Господ. Не поливам библейски цветя. И вратите на Рая – залостени ще намеря, щом грабне ме тя – тази, с черната роба, с косата.
Недосънувано стихотворение
Тихо скитам из село с уморени нозе, с изподраскано чело. Тъй сънят ми ме взе и отведе ме в къщи, във един топъл свят. После тихо завръща колелото назад.
Покрив
Плете си паяжини времето и трупа залъгалки. Остава в него само семето на истините малки.
Наточи ми от виното, мамо
Наточи ми от виното, мамо! Напълни остарялата бъклица!