Израснахме като треви в пустиня

* * *

Израснахме като треви в пустиня.
Е, да речем, почти без градинар
се извисихме под небето синьо
некастрени и диви. И макар

това да е безрадостна картина,
да сме доволни и от този дар,
че бурята по чудо ни отмина,
не ни застигна близкият пожар.

Разбрах, че времената са такива –

градината си никой не полива,
бил той дори управник или цар.

Намирам участта ни за щастлива  –
единствено на Слънцето сме нива
и жертва пред Господния олтар.