Крайъгълен камък
Представите за мир са бегли, какво ли още те гнети: уж думи на каишка теглиш, но все от тях си воден ти.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Укротяване на Пегас
Седемнайсетгодишен, с акне и без музи на щат, помня: мернах Пегас във изящната рамка на здрача: цял, изправен на задни крака, да захвърля назад затлъстелите доста, от страшния преход, ездачи.
Груба сметка
Отстрелян като див глиган замижва моят ден и зная ще хлътна, клан и недоклан, в една неподредена стая.
Сбогуване
Сбогувай се с морето. И със навика да храниш неуморните си мисли с притихналите слънчеви разпятия и гъгнещите арии на вятъра...
Гост
По всички пътища околовръст снегът е само зрителна измама... Пълзи денят край мен, ужасно къс, досущ като усмивката на мама.
Амнистия
Не говори за зимата с ненавист и чужди грехове не й приписвай. Снегът е ангел. Той ще те избави от мрака на внезапните ти мисли.
Ами... ако наистина се случи?
За кой ли път чета “Притчи Соломонови”, книгата на мъдростта на Израелския народ, и винаги ми се иска да споделя някои от тях, защото ми омръзнаха лъскавите мисли на някакви знаменитости, които другите важно цитират и…
Коя лечебна песен да запея?
Коя лечебна песен да запея, болна ми Българийо, какъв курбан да дам на боговете, за да оцелееш...
Ах, тази любов...
Ах, тази любов която с човка лепи гнездото, а през нощта тайно си мисли: “Колко е тясно!”... Ах, тази любов, която носи троха под крилото, и деня й не стига – категорично – более ужасно!
Откровение
Виждаш ли това море зад мене? Тъй синьо ти изглежда и безкрайно. Но душата ми когато е в летене, е по-широка от морето, и е вярно...
Въздух за живот
Всеки следобяд мъж, в пенсионна възраст, отиваше в парка почти по едно и също време. Сядаше на една и съща пейка, независимо дали е горещо или студено, вали или грее слънце. Прекарваше около час, понякога малко повече…
Там долу, до реката
Хей там, долу, където свършваше селото, имаше река. Не, не беше голяма. Бреговете й от двете страни не бяха високи и стръмни. Та дори имаше места, където водата едва се провираше между позеленелите от водорасли камъни…