Пролетна песен
Вятърът през синурите тича, гали всичко с пламнала ръка; планината бързо се съблича, зашумява буйната река.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Вятърът през синурите тича, гали всичко с пламнала ръка; планината бързо се съблича, зашумява буйната река.
Дий! Браздите бавно се чертаят. Ралото едва, едва върви. Кравките краката си мотаят. Гладни са...Но – Дий! Върви, върви!
По прашни пергаментни листове – развявани безспир от ветровете – ти вписа кървавите редове и огнения химн на вековете.
Аз се връщам в гръдта ви, села, с притаени кирпични къщурки, дето спяхме в корави легла под шума на чекръци и хурки.
Георги Н. Николов за поетичната книга на Борис Младенов / Young „Лилия – историята на една любов в стихове. Сидни – София – 2024 г.“.
За антологичната книга на Ружа Велчева “Буревестник”, споделено от редактора.
Георги Н. Николов за сборника с литературно-критически отзиви на Иван Д. Христов „Отражения от духовните пространства“.
Лалка Павлова за поетичната книга на Йордан Пеев „Пастирът на светулките”.
Ваньо Вълчев за втората книга с хумористични разкази на Гергана Стоянова “Нашата любов с Брад Пит”.
Той не бива да е бушуващ огън, пламнал от планетните щитове. Не трябва да е вулкан, който изригва лава, сякаш подивял разюздан змей.
Мислейки за живота, за това чудо, което клокочи, за светкавичната линия, която води към началото...
В пъпа на южното лято сред редиците дървета горещият вятър преброява листата...