Покосяване
Мислейки за живота,
за това чудо, което клокочи,
за светкавичната линия,
която води към началото,
до бога Време, стрелеца,
който безразсъдно започна всичко;
мислейки за живота,
за неговия известен край,
изтръпвам в мрака, който пада,
от неговите напластени сажди
върху вълнуващи светове.
Мислейки за живота,
за неговата лъкатушеща линия
врязана върху неукротимите длани,
виждам разнообразното чудо
извезано на вълшебните езици,
над които се спуска призрачна сянка
и се кахъря за нашето руно,
за тези величествени светове.
-------------
Превод на български Наталия Недялкова
-------------
Весна Ацевска
Весна Ацевска (Стойчевска) е родена на 10 ноември 1952 г. в Скопие. Завършва катедрата по южнославянски литератури с македонски език във Факултета по филологически науки на СУ “Св. Кирил и Методий” в Скопие. Работила e като журналист в. “Република” и като…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар