Асансьор за Ники
Ники гледаше втренчено през прозореца и повече от всичко на света искаше да излезе навън. В стаята се задушаваше. Миришеше на лекарства, застоял въздух и тъга, защото и животът му беше тъжен...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Сладко от смокини
Лека усмивка се приплъзна по старческото лице и омиротвори до скоро неспокойната му дрямка в дълбок сън. Напрежението изчезна, дишането стана равномерно, а в полутъмната стая изведнъж се разля меко сияние. То се заигра…
Цензура
– Докато съм главен редактор, този материал няма да види бял свят! Може и да сме в извънредно положение, но правилата са същите! Имате пълната свобода да пишете срещу всеки, стига това да не е собственикът на медията…
Бяло цвете
Хищни емоции се протягат напред и гладни, и жадни, и ненаситни. В лава клокочат, блестят в тъмен лед и нито за миг не утихват.
Черни пеперуди
Черни пеперуди се изплъзват в натежалото небе и падат, падат, падат като камъни отчупени от кула...
Разпадаме се в сенките на слънцето
Разпадаме се в сенките на слънцето. Изтляваме с последните му пламъци. Пада тишината с мрака. Стъмва се. За изгреви е рано. Твърде рано е.
По пътища неведоми поех
По пътища неведоми поех да търся нежната си половина; години в мрак се лутах без успех, докато юношеството ми мина.
Разхождаме се ний...
Разхождаме се ний... Денят преваля. Залязва бавно слънцето зад нас, от хоризонта го дели копраля – остава му най-малко още час.
Понякога самият аз се питам
Понякога самият аз се питам, как бракът ни докрая устоя и всеки път във послеслов отчитам, не всичко бе късмет и по съдба.
Старице мила, бурята утихна
Старице мила, бурята утихна. Ела да се разходим до брега! През облака небето се усмихна и слънцето отново заблестя.
Епилог
Да беше предпочела някой друг в кръга край нас неверен и лъжовен, дали би бил по-предан, по-грижовен, и по-добър от мен като съпруг.
Послеслов
Есента на 1959 година. Първият “учебен” ден като първокурсници студенти медици. Събираха ни в Медицинския институт, София, за селскостопанска студентска бригада в провинцията, нещо обичайно за онова време.