Есенно адажио

Есенно адажио

Като лозови капки
погали лицето ми
твоят поглед.
А говорихме,
между другото, за времето,
за цунами, които разтърсват епохата ни,
за това как хипнотизира гладът...
След това за детелините,
които миришат на малц,
защото и двамата насред есента
мислихме за пролет.
С вятър, който носи листата,
избягах от тези снимки
и се увих в своя шал,
да не се изплъзнат от него някои познати думи,
от страх, че са изхабени и са
като изветрял мирис от бутилка.

-------------
Превод на български Наталия Недялкова
-------------