0 книги 8 публикации

Сунчица Радулович

Сунчица Радулович-Торбица е родена на 12 декември 1965 г. в гр. Оджаци, провинция Войводина, Сърбия. Получава висше образование в Университета в Нови Сад, където живее и работи като преподавател.

Публикува поезия и проза в редица реномирани литературни списания: “Траг”, “Бдење”, “Зора”, “Српска мисао”, “Свеске”, “Ток”, “Буктиња”, “Исток”, “Домети”, “Суштина поетике”, “Свитак” и др., както и в електронни сайтове за култура и изкуство на сръбски, руски, английски, гръцки, български, румънски език.

Автор на поетичните книги “Николаевски ноктюрно” (2018), “Защита на пролетта” (2019), “Есенно адажио” (2023). Съставител и редактор на триезичната колекция от избрана любовна поезия “Като любов в Тоскана” (2020, на сръбски, български и гръцки език), в съавторство с поетесите Алики Михалидис Телеску (Кипър) и Лалка Павлова (България).

Представена е в няколко местни и международни поетични антологии: “Гарави сока”, “Киприянов кладенец”, “Сборник на Международната асамблея на духовната поезия в Раковица”, “Бешеновско нирошение”, “Сборник на Тителтелски срещи на руско-сръбската дружба”, “Преоткрити в Словото” и др., както и в няколко проекта на Дружеството на писателите в Нови Сад. Деен участник в множество поетични фестивали: “Смедеревска поетична есен”, “Младежки поетичен фестивал” във Врбас, “Дни на Бранко”, Културна и духовна проява “Дните на Рача”, “Дни на Ефимия” в Тръстеник, “Дни на Вишнич” в Шид, “Драинчеви литературни срещи” в Прокупле, “Портата на поезията” в Румъния, Международен фестивал “Propoet” в Индия и др.

Носител на Хартата на Бешен за духовна поезия (2018), награда “Златна струна” на Международната поетична проява “Смедеревска поетична пролет” (2018), наградата “Златен кладенец” (2019), специалната награда на Международния фестивал на поезията в Мелник – България (2019), Златен медал “Михайло Пупин” за творчество в литературата (2023) и др.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Златно зърно

Като житен клас, от поникването му през цъфтежа до жътвата, душата се усмихва на слънцето и на небето.

Поезия

Есенно адажио

Като лозови капки погали лицето ми твоят поглед. А говорихме, между другото, за времето...

Поезия

Хоро

От дъното на сандъка изваждам накитите, останали от баба ми и пазени за хорото, увити в кърпа – върху сърмения елек...

Поезия

Свитък небе

Помислих че е вятърът, а то си бил ти – набързо притичал, без да се озърнеш назад.

Поезия

Моето дърво

Има едно дърво пред моята къща, под което обичайно ти пиша, когато потегля нанякъде или се връщам.

Поезия

Като любов в Тоскана

Завий ме с онзи божествен кръгозор в Тоскана, над водите на Арно, докато се изгубва бледият месец като болна жена от погледа на Църнянски!

Всички публикации