Винен танц

Винен танц

Появи се тогава, когато лозата сълзеше,
във времето, когато
зимните пъпки прекъсват връзките си с ластара.
Беше това в онова утро, когато бързах
да умия очите си със сълзата лозова, както казваше баба,
да ми прогледне душата и с бистрота да докосне на небето ръба.
А той – нямаше намерение от лозето да излезе,
до последната си капка пот,
докато и аз, и лозите не потънехме в заника.
Може би затова така се преплетоха пръстите,
сляха се погледите, кръстосаха се силите,
сраснаха се главините, пръчките и пъпките,
чаталите и листата.
Надои ни росата лозова
сред хорото на месечината,
което растеше докато се мачкаше гроздето,
до пукането на ципата, до сладките струи пращящи,
сладко лепящи се и опиващи,
та сетне силата ти отнема,
до последната капка на границата на явето,
където вече не знам дали ме е сътворил от вино,
или ме е изпил до дъното на стомната
и проклетството на жаждата вечна.

-------------
Превод на български: Иван Топалски
-------------