Приписка към митологията

Приписка към митологията

Ето го човека –
в натежалата от плод градина
с прабиблейската си половинка;
всеки е зает с посилното, определено свише,
и додето Бог придрямва си на сянка,
встъпва в своите права Змията...
Виждам я,
приплъзва се нататък –
толкова несбъднати сюжети я очакват!
Клеопатра още спи под балдахина
и Херакъл в люлката си гука,
Евридика си плете венец от маргаритки,
Принцът на Екзюпери за розата тъгува...

Пъстрокожа, жълтоока, движи се змията,
векове пребродила, при мен ще стигне,
ще ми каже: “Добър ден, сестрице!
Мъдра съм, но нещо не разбирам:
чудесата на живота са неизброими,
а родът човешки е вторачен
само в две от тях –
любов и смърт...”
“Свий се до сърцето ми!” – ще й прошепна
с устни побелели.
... И ще ме събуди кукуригането на петела.