Доверието на животното

Дата: 
четвъртък, 10 July, 2025
Категория: 

Доверието на животното

Нощта легна бавно над полето. Всичко наоколо утихна. Само вятърът от време на време шумолеше в клоните на дърветата край пътя. До прашното шосе се спряха два таралежа. Като че ли бяха настръхнали кълба, опрени едно до друго. Озъртаха се. Като видяха, че наоколо е спокойно, единият тръгна. Вторият, по-едър и по-тромав поради бременността си, го последва. Изведнъж, от завоя блеснаха светлините на автомобил. Първият таралеж, който беше вече срещу него на пътя, уплашен се сви на топка. Колата го прегази. Другият от страх и ужас не знаеше накъде да поеме. Инстинктивно таралежката побягна. Падна и се затъркаля по наклона. Спря се чак долу в храсталака. После се опита да тръгне. Усети силна болка в краката си. Какво да прави? Вниманието й бе привлечено от светлината на крайната селска къща. Да се приюти ли там? Могат и да й помогнат. Пристигна с мъка. Подвоуми се къде да се настани – в градината или под навеса? Не мина много време, на вратата на къщата се показа момче и тръгна с фенер из двора. Неочаквано видя таралежката. Отправи се към нея.

– О, ядат ти се яйца от кокошките ни? Сега ще те науча аз тебе! – и то грабна една сопа.

Таралежката не го разбра, но в острия му тон долови опасност. Опита се да избяга, закуцука. Двата ранени крака не я държаха и тя политна. Тогава се сви на кълбо.

– Отгоре на това си и куца! Чакай, ще те оправя.

Младият човек започна да удря свитото като топка тяло. Ударите се сипеха ожесточено един след друг. Таралежката не издържа, разтвори бодли, отпусна безжизнено тялото си и издъхна.

За малките, които тя носеше в себе си, секна и най-последната капчица въздух. Младежът продължаваше да удря безмилостно. От гърдите на майката се показаха капчици мляко. Таралежчетата се бореха за живот още няколко мига и притихнаха.

Невинното животинче заплати доверието си към човека със своя живот и с живота на тези, които очакваше и носеше до сърцето си с голяма майчина обич.

------------
Публ. в сборника разкази на Лидия Георгиева „Житейски миниатюри“, изд. “Виделина”, С., 2024.
------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите