Циганка

Циганка

Все съм искала да разкажа някоя история за цигани.
Но не съм могла да се мобилизирам мислено.
Защото циганинът не може да не те разочарова ...
по цигански.
И всичко, което намислях да взема, и да стифирам –
едва ли не, се е анулирало.
Обаче, едно “обаче” се намира! – така ми казаха
другите пишещи. – Да сърфирам...

И започнах разказ: От тримата... мургави
избрах най-старата. Етелинда, която се казва
(благородна мома). Мотивирана
винаги с проституционната си религия.
Родителите й били живи, мъжът, двете деца,
а тя заминала за Щутгарт, да търси работа.
(Нещо като: “За смет – сливи!”)
Така попада на криминално проявената банда.
“Малтретирания...!”

(Тук мисля за сабя на мускетар...)
Колко унижения, колко сълзи изтекли.
У дома да се прибере. Автобуси? Билети? Как?
Накъде? Чак сводницата я съжалила, и й помогнала
с бягство да се прикрие, от злокобния “остров”
и да помни... “без документи, прибрани от сутеньор,
сякаш откраднати,
какво е Германия?... за една циганка неграмотна
толкова млада и хубава при това.”
(И софтуерът е видим, но не с осезаема програма.
Антоним е на хардуера.) Ситуацията осъзната ли е?!