Люлка

Люлка

Немалката люлееща се зелена пейка
в двора на бъдещо-розовата ми къща
накрая на града по хълма
“гледа” към малка иглолистно-широколистна
горичка. Силно разлистена
в края на април.
Слънчево е... Пред Великден.

Люлея се...
Напред е заливът Свети Никола
край него плаж в полукръг.
Нагоре... туристическия комплекс “Света Марина”,
а до пясъка точно – къмпинга “Златна рибка”.
По-натам е “Градина”. И в далечината
апликация от сгради – хотелски и вилни.

Люлея се...
Жълтото (мъжко) канарче в закачената клетка
под същия навес пее изключително красиво...
Необезпокоявано. Подражава
на славееви трели и другите пойни,
долетели в гористото. Близост
с разлистено... (но свобода не владее...)

Люлея се...
И ми е много особено в днешния ранен следобед.
Предвеликденско... не постих.
Поетично преносих.
Предизвикателно. Писах... писах...
не умея мълчание да разбирам.
Многозначително се замислих!
(Инстинктивно... ми мина...
Откъртих десет градински рози.
Осем жълти, една с цвят пепел от рози,
оранжева и една бяла в повече.
Тръгнах към три гроба... Прикадих.
Четири прелях и накитих.)
Събота е.

Люлея се...
(В руслото си. Доволна. Посттерапевтично
сдобих се с привичното.)