От другата страна на страха

От другата страна на страха

Страх ме е...
Колко пъти казвала
съм тези думи.
Колко пъти съм се
спъвала във тях.
Колко пъти Страх
ме е отказвал
да повярвам в любовта,
да стигна връх,
ликувайки да викна на света
“Успях!”
Аз ли съм лицето на страха...
Или той – най-грозната ми маска.
Маска сраснала се с мен,
която в нищото ме тласка...
Защо избирам аз страха
и кой ми го вменява.
Нима ме беше страх да се родя,
или падайки стотици пъти
да проходя...
Кога го пуснах аз във мен
и мечтите си със него споделих...
А той направи си от тях...
... хвърчило...
с ресни – най-светлия ми стих...
Опитват се мечтите ми да полетят,
с душата-вятър
до вселената да стигнат,
но заплитат се
и мятат се в несвяст
завързани с
невидимата нишка Страх...
Умират бавно,
свличат се без сили
с притихнала без вятъра душа...
Вперили очи в
бленуваната Свобода...
... от другата страна...
на страха.