Ася и моржовете

Ася и моржовете

Те се вплитат, потапят, направо излитат
от вълните съвсем до брега
Натежали от смисъл
Натежали от стон
Тези моржове – лъскави, черни

Тези моржове, закъснели за лятото
закъснели за своя живот
Само тихото тайнство
от крилете на вятъра
ще усещат от утре до вчера

По брега ще поседнат полека, с усмивка
Да погледат мечтателно изгрева
да си спомнят кои са
и дали са плували
или само със мидите
са сънували

Тези моржове – черно-прекрасни

Те не са за спасяване
но така им отива
да протягат ръце към безкрая
Да не би да си идат
с душа набраздена
без последния повик на лятото

Изкупление търсят
И тя е насреща
несравнима със никой сезон
Тази блудница Ася
ги спасява по ред
Тази тъмна свещица на лятото

Таз несретница Ася
Тя от песен на песен
и от бряг на бряг ще прелита
Ще разтваря вселени в секундата
да достигне предела на смисъла

Не от вчера така й се иска
да спасява оттам откъдето
никой нея не можа да спаси
Не от вчера тя поглъща сто изгрева
на минута, и вечно мълчи

Обикаля тя плажа
рано сутрин по залез
късно вечер по изгрев
И понеже не познава часовника
Наобратно живее и чака

И дали ще намери
сърцето си в мидите
или в нощните стонове
на бурни вълни
Може би най-красива мистерия
ще й бъде последният морж...
Този който
не иска да бъде спасен.

*
Не е там, не е там като изгрев
Тази блудница Ася
Таз свещица на лятото
И лъчите не носи на слънцето

Тя е само на шест

И е сляпа с ръцете

Недовижда с единия крак

Пак прекъсна вселената своята песен
пак прибра за миг своя мрак
За да може една сляпа
шестгодишна
да спаси двеста моржа
плуващи у дома
на тринайсетия етаж

нощем щом тя затвори очи